В миг щом надеждата ти разума напусне, там лудост нечестива ще се спусне. Животът човешки крепи се с надежда, но корени пуска и дава тя цвят само в реалния свят.
За вълк и овца общ дом няма, братлета, освен на далечна и чужда планета. Орелът е създаден да лети, а не да лази, роден е мишки да убива, не да пази.
На словото могъщо се щормът подчинява. Безоблачен живот тъй, даром не се дава. А майката-природа и добра е и жестока, тя за глупака и мъдреца равнодушно повелява еднаква да бъде съдбата безока.
Природата разбъркала е хорските съдби, туй лесно проличава и по нашите души. Дори и не мечтаем за човешка доброто. Утопиите единствено са наш’та зла съдба.
