================================================================

В процес на работа, но все пак .. 

http://equiiteeny.simplesite.com

Няма те. (на Найден) 

Вчера е толкова далеч, 

а днес вече те няма. 

Има я само празнината.

Липсата

Изгубена съм. 

Не съм същата. 

Няма го вдъхновението. 

Няма ги цветовете, остана сивото. 

Липсваш ми. 

Бих продала себе си за да си те върна. 

Само, за да си те имам отново. 

================================================================

Разкажи ми.

Разкажи ми как на 17 си откраднал колата на баща си.

Разкажи ми за недостатъците на предишната, жените обичат да знаят с какво са по-добри.

Толкова много имам да чуя, а толкова малко време имаме.

Разкажи ми колко си се ядосал когато си разбрал, че се опитват да ни отдалечат един от друг.

Как си бързал да дойдеш, за да говорим.

Как си се опитвал да изпъкнеш пред мен говорейки какво ли не.

Как после си съжалявал за глупостите, които си казал.

Как съжаляваш, че си направил глупост като малък.

Как си искал да не съм първата, за да не правиш грешки с мен.

Разкажи ми как искаш да си перфектен за мен.

Как искаш да ми осигуриш всичко, от което имам нужда.

Кажи ми как винаги си ме обичал, без значение с коя си бил.

Толкова много искам да чуя за теб, а толкова малко време имам .

Познавам те от толкова много време, а не спираш да си ми интересен.

Разкажи ми как си седял на канала и баба ти те е спукала от бой, на път към вкъщи.

Разкажи ми за забавните си роднини, ти си точно копие на тях.

Остави ме да се сгуша в теб и продължавай да ми говориш.

Обожавам гласа ти.

Разкажи ми за глупостите с най-добрият ти приятел.

Разкажи ми и за останалите си ненормални приятели, искам да се посмея още малко.

Толкова малко време имам, а толкова много ми остава да чуя.

Чувствам се защитена в прегръдките ти.

Ами ако останем само още малко?

Ще ми разкажеш ли още ?  

================================================================

В една дъждовна вечер в един сън....

... Не разбираш ли ... Хора като нея страдали много изискват много повече време за да ги опитомиш...

- Но, защо ?

- Защо ли ?! Защо?! Ами например защото те се боят да бъдат хора ... Боят се да бъдат мили защото когато са били са се опарили не веднъж ...

Обичали са някого а той не е отвърнал със същото ... Е не бъди като тях защото такива хора показват чистата си душа пред теб... Стоят чисто голи държащи само

Изпочупеното си сърце събрано по някакъв начин но вече с липсващи пърченца ... Но докога мислиш че ще стоят така ? До кога мислиш че те ще се сдържат да стоят

така докато ти пропиляваш времето си с други ?! До кога мислиш че ще те чака да й обърнеш лицето си и да й покажеш че е важна за теб?! Не мисля че ще е още дълго

защото знаеш ли веднъж научил се човек да оцелява е много по-страшен от някого който не е бил нараняван ... Помисли над това защото тя е такъв човек ...

- Но, аз й показвам просто сега имам други неща на главата и тя ме разбира...

- Мислиш ли че те разбира глупак такъв ?! Мислиш ли че й е лесно да разбере някого който я е наранил преди и да изпада в същата ситуация отново и отново и отново ?

Само защото е по-лесно за теб да се занимаваш със здрави играчки (хора) вместо да поправиш някого счупен ?! Не си мисли че тя е добре ... Тя никога не е добре просто

има нужда от някого който да я изслуша но когато ти си човека заради който тя се чувства нежелана всеки ден когато не получава и капка от твоето така важно за нея внимание?!

Помисли .. Тя не е чак толкова сложна за разбиране колкото си мислиш ... Просто е нужно време да разбереш как работи... 

================================================================

Срещнаха се за пореден път тя и той. Този път всеки мълчеше повече от другия и двамата ги беше срам от себе си и от другия. Накрая момичето попита:

- За какво мечтаеш най-много?

Момчето се обърна към нея погледна я и отговори:

-За много неща, ами ти?

Момичето очакваше този въпрос но беше ли готова да отговори? Накрая го погледна в очите и започна да говори:

- Помниш ли когато ми каза че не знаеш как се карат ройлери, как не знаеш какво е да караш скейтборд, нито можеш да караш кънки?

Е, искам да имам някого, когото да мога науча на всички тези неща.Някого с когото ще се смеем когато той падне и ме събори със себе си.

Някой който ще може да ме развесели дори в най-тежкия момент.

Някой който няма да ме излъже дори за дребно нещо.

Някой който няма да се сеща за мен веднъж на две седмици, защото има по-важни неща от приятелите...

Някой който няма да ме наранява с лъжите си и няма да ме кара да се чувствам нежелана от никого.

Някой който ще ми е като по-голям брат, ще ме защитава и пази.

Знаеш ли колко е трудно да намериш такъв човек? Е, аз го намерих, но тогава той реши да покаже че дори и най-близките ти хора могат да те

излъжат и предадат, но все пак ти можеш да простиш и да го чувстваш все още близък този човек.

- И кой е този човек, защо не си ми казвала за него?

- Ами именно за това, защото този човек стои и ме лъже в очите.

- Но, този човек едвали е толкова лош...

- Не, изобщо не е лош, просто показа че не съм толкова важна за него, колкото например приятелката му...

- И кой е този човек?

- Ти глупак такъв!

Тогава момичето се събуди от съня. Заплака... Не знаеше дали е истина или сън... Оказа се просто един сън в който тя му каза истината.

=================================================================

-Виж я! Какво смяташ да правиш от тук нататък?! Смяташ ли да продължаваш да я лъжеш?

-Аз...

-Виж я добре момче! Стои пред теб напълно чиста! Показва ти сърцето си. А ти стоиш и я лъжеш в очите!

За това ли са най-добрите приятели да се лъжат един друг? Не момче! Иди при нея прегърни я тя има нужда само от това!

През живота си не е изпитала нито капка съчувствие от някой! Иди момче тя ще се зарадва да те види, както се радва

всеки път когато види телефона да звъни и се надява да си ти! Разбери момче тя не иска нищо повече от това ти да си

до нея!

- Но аз, винаги съм си мислил, че тя знае че я подкрепям..

- Моето момче само да казваш че подкрепяш не е достатъчно.. Действия трябват! Колко пъти си я питал как наистина

се чувства?! Нито веднъж...

- Но аз съм я питал когато виждам, че наистина и има нещо..

- Именно когато наистина и е стигало до козирката и е решила да ти покаже, че и е писнало! Това не значи, че и през останалото

време не е така! Просто я попитай! Или другия път като я видиш Прегърни я няма нужда от друго просто преди да й кажеш здравей

я прегърни! Без да казваш нищо просто да знае че не е просто някоя за теб... Може да не значи толкова много колкото приятелката ти

или може да значи повече от нея, но просто й го покажи не я оставяй да се оправя сама с всичко колкото и да се опитва и да иска

да се оправя сама!Покажи й го момче няма да сбъркаш! И не я лъжи!

- Но ако тя се отдръпне ?

- По какъв начин да се отдръпне? След като знае истината и продължава да е до теб и да ти говори без да показва че я боли мислиш

ли че ще се отдръпне? Предавана е толкова пъти, а и ти си тръгнал на там, но не го осъзнаваш! Това момиче държи на теб, момче!

Не предавай доверието й колкото и малко да е останало то!

- Благодаря! Ще се опитам да се поправя!

И тогава момчето се събуди, но не направи нищо. 

================================================================

-Вие.. Вие двамата имате нещо което никой срещнат до сега не е имал!

-И какво е то? 

-Нарича се детска любов! Любов като тази трудно се губи! 

-Но, как ? 

-Вижда се в погледите ви! И двамата се гледате с тези топли изкрящи очи! Но не го осъзнавате! 

-Но как така, до сега не сме се срещали никога! 

- Не е нужно да виждаш някого за да знаеш че си свързан с него! 

-Но как ти разбра че сме свързани,а аз не можах?

-Просто душите ви се свързаха веднага щом си докоснахте ръцете! Това се случва много рядко! 

-Но? 

-Не ми казвай но, бягай, отивай при него не го изпускай, не трябва така ви е отредено! Да сте двама скитници срещнали любовта от пръв поглед! Бягай мило момиче бягай колко ти крака държат настигни го и не го пускай повече да си отиде! 

- Но, бабо стой, почакай, не си отивай! Искам този прекрасен сън да продължи...

============================================================

Как да бъдем "умни" материалисти, гледащи себе си единствено в едно отборно състезание с Neko Кулезич. 

Така, драги дами и господа, добър ден, вечер, следобед, каквото е там. Днес ще разгледаме един наскоро случил се казус в симулацията Titan 3. Отбор от 3ма играчи ( в който играе само един) се регистрира в състезанието като отбор от трима души. Едно от трите момичета прави всичко регистрация, тестове, електронни пощи на другите двама участника и така нататък. През първия период от състезанието това същото момиче дава всичко от себе си, раздава се, търси решения и мнения от много хора относно това как да постъпи с решенията относно фирмата си. През това време не среща никаква подкрепа от страна на другите двама участници. Класират се за полуфинал. Момичето е във възсторг от това което е успяло да постигне, но за жалост не знае какво я чака все още. Идва уреченият ден за полуфинали другите класирали се отбори влизат в стаята всички по екипи, само отборът нека ги наречем "Единство" е непълен и се представлява само от един член- а именно това едно момиче давало всичкото си време и нерви за този полуфинал. Другите двама членове пристигат и вместо " Добро утро, извинявай че закъсняхме, те сервират на момичето, че не искат да участват изобщо във взимането на решения и момичето да се оправя както може и както знае". Започва полуфиналът момичето стартира много добре, но в следващия период получава "подкрепа" от смях висок глас и пречене, което води до неправилни пресмятания и грешни решения за фирмата. Започват да затъват, не могат да излязат от склада където стоките се трупат ли трупат, успява момичето по някакъв нячин да закрепи положението, но уви не се класират. И това дами и господа как бихте нарекли? Може да дадете своите предложения на лично съобщение. Мнението на г-жа Neko Кулезич, е че момичето остава недооценено въпреки големите си възможности. Възможности които се оказаха пропилени, заради две материалистки които освен думата пари не мознават друга. И така драги дами и господа се губи състезание за което си дал душата и сърцето си, в което си влязал с толкова желание и хъс. И накрая ти сервират отказа за понататъшна работа по каквото и да било, студен и суров , без възможност дори да си го затоплиш на слънцето скрито между облъци, докато си затворен между 4 стени с 1 единствена дупка просто ей така , за да ти духа и да ти е студено. Това драги дами и господа беше Neko Кулезич и казуса за отборната игра, не забравяйте да изпратите вашите предложения в нашата лична поща, от нас лека и спокойна вечер.